Проф. Любомир Халачев: Кърлинг по жълтите павета
Проф. Любомир Халачев
През последните седмици българското общество е обхванато от два следващи абсурда, които като че ли оставят на заден ред въпроса дали ще има държавно управление, дали ще има повишаване на инфлацията и дали ще имаме студена зима със безценен газ. Сякаш тези въпроси са нещо не доста значимо и ще се решат от единствено себе си – по този начин българските жители, изключително софиянци, се захванаха да нищят проблемите към тези два новородени кавги. Струва ми се, че те имат нещо общо и тяхното решение е тясно обвързвано. Затова ще се опитам да ги обобщя и в случай че мога с това да оказа помощ за тяхното решение.
Първият проблем, несъмнено, е казусът с нареждането на жълтите павета към Народното събрание. Тази сага е дълга, тя има своята опашка през годините, не един път будни общественици са захващали да нищят въпроса дали на София са нужни жълти павета или тя може да кара с елементарни, както е на всички места. Даже беше измислено прилагателното „ жълтопаветници “, в което се влагаше изключително обидна конотация целяща да демаскира „ националните грижи “ на депутатите. Но, сега истината е доста по-проста- някой беше решил тези павета да бъдат пренаредени, беше отделил за тази активност скромната сума от 17млн лева (поне по този начин излезе в медиите!) и всички зачакахме какво ще излезе от цялата тази активност. Излезе това, което нормално излиза след сходна епична дейност- паветата се оказаха неприятно подредени и при първите минали коли се разместиха. Което породи свещения яд на софиянци и въпросът: „ Пак ли ще вършим на ремонта ремонт! “- зазвуча със сакрална мощ по медиите. След това се оказа, че до момента никой не знае кой е решил тъкмо по какъв начин да се редят жълтите павета и в последна сметка кой е виновен за това ремонтът да не се получи от първи път.
Представителят на компанията сподели, че те са спазили всички стандарти и условието на НИНКН и в следствие се е получило това, което имаме. Представителят на общината сподели, че очевидно е имало някакво разминаване в дилемите, само че в края на краищата нищо ужасно не е станало и компанията за своя сметка ще поправи ремонта. А от балкона на общината Кметът ги заплаши, че първо ще ги глобява до момента в който не свършат работата както би трябвало и второ, който наруши условието на НИНКН във връзка с тази културна полезност ( жълтите павета) ще бъде даден на прокурора.
Гражданите се стреснаха от тези гръмовни закани и по този начин не съумяха да попитат: В края на краищата кой е отговорен с цел да не може тази другояче елементарна работа, подреждането на павета, да приключи от първи път сполучливо? И за какво този общоприет ремонт не върви по открития ред- обмисляне, план, бюджет и работа. И най-после – приемане на работата със съответните условия. Ако ремонтът не беше признат, нямаше да има подобен диалог. Както е на всички места! Никой не отговори, само че истината е, че никой не зададе тези елементарни въпроси. А медиите използваха комфортния случай с цел да повторят още един път какъв брой сходни „ поправки на ремонтите “ е имало през последните години в София и до по кое време ще бъде по този начин. С което сякаш абсурдът потегли към развиване. Поне към този момент.
Вторият проблем, който на пръв взор е надалеч по-голям и по-сериозен в действителност има същите проблеми в основата си. Става дума за националната детска болница, която се дава обещание от всички държавни управления от 1978г насам – по някои сведения точно тогава е почнала сагата с построяването на тази по този начин нужна за целия български народ и за неговите деца болница. Работата сякаш наподобява елементарна – очевидно има потребност, взима се министерско решение, основава се план, той се утвърждава, възнамерява се, бюджетира се – и стартира строителството.
Никой не може да каже какво би станало, в случай че тази болница беше приключена в двора на Александровска болница както е било по първичния план. Но през днешния ден, след четирийсет години, също по този начин никой не може да каже кой е подписал плановете, за какво тъкмо по този начин е проектирана болничното заведение, за какво не е достроена, за какво откакто е одобрявана от Министерство на здравеопазването лекарите не я харесаха в този тип и така нататък и тъй наречените В последна сметка беше решено, че тази сграда би трябвало да се събори и да се построи нова болница.
Речено-сторено. Само че у нас не с по този начин, както това става в страните в които ремонтът е ремонт и не може да се трансформира по никакъв метод от елементарна строителна активност в народен проблем. Както, апропо, това стана с одеве упоменатите жълти павета.
И ето – след четирийсет години плъзгане напред обратно дейностите добиха тип като на съревнование по „ кърлинг “, където доста значимо е не да удариш мощно и в вярната посока, а доста деликатно да търкаш мястото пред тебе, с цел да не те настигне хлъзгавата шайба (или проблем).
Най- след това стигнахме до миг, в който страната няма пари, план и проекти по какъв начин и къде да построи тази другояче доста нужна болница, само че за сметка на това се появява вложител който желае да построи тъкмо такава, само че частна болница. Идеята получи някакви поддръжници, само че и доста съперници. Опитвам се, дружно с всички останали жители, да схвана кой крив и кой прав, само че никой не дава никаква информация.
Единствено Българската педиатрична асоциация (БПА) гневно стачкува като сподели, че единствено страната има право да построи такава болница, в която освен ще се лекуват деца, само че също по този начин ще се образоват лекари и ще се вършат научни проучвания. Прозвуча красиво, само че не стана ясно – за какво? Защо частният вложител да няма право да построи такава болница? Защо? Аз не чух причини – да вземем за пример, цените на лекуването, или качеството на лекарите които ще работят там, или подозрение в апаратурата, която ще бъде сложена в тази болница. Не! Само гневни възгласи.
Държавата в лицето на министъра на опазването на здравето не е взимала през тези години никакво отношение. Само един път се опита да пренасочи болничното заведение към съществуващата база „ Лозенец “ и когато това не стана, замълча. Медиите осмукват този проблем като пилешко кокалче, само че все не задават ясни въпроси на които да търсят точни отговори. Например:
- Ще има ли отговорности държавният бюджет към тази частна болница?
- Цените, на които децата се лекуват в държавните лечебни заведения ще бъдат ли същите и в тази частна болница?
- Ще има ли някакво доплащане (все едно под каква форма) за лекуването на децата.
- С какво държавната болница ще бъде по-различна (по-добра) от частната болница и за какво в държавната болница могат да се вършат научни проучвания, а в частната те не могат да се вършат?
Ако се уточнят упоменатите въпроси (може и да се допълнят) мисля, че ще можем и ние да реагираме и да кажем какво мислим. Резон за задаване на тези въпроси има – познавам десетки случаи на хора, които са стигнали до известна частна болница и там са получили неприятна услуга, най-после допълнена от голяма сметка. Защо – това е въпрос на различен диалог. В момента единствено се оглеждаме и се питаме: Кога най-накрая ще имаме национална детска болница?. И още нещо – в случай че вместо българска компания тук беше пристигнал немски вложител (ние доста ценим немските инвеститори), който вместо да създава акумулатори или кабели искаше да направи болница, отново ли щяхме да го изгоним? Не знам, единствено запитвам!
И още веднъж ще задам същия въпрос както за жълтите павета: Защо този общоприет ремонт не върви по открития ред: задача, план, обмисляне, бюджет и работа. И най-после – приемане на работата със съответните условия. С тъкмо избрани отговорници, дати и суми. Както е на всички места! Проблемите както споделих по това си наподобяват, че вместо да се вземат решение като градежи по общоприетия ред те се пускат за всеобщо говорене ( назовава се – публично обсъждане) по кръчмите, по медиите, по публичните организации, че най-после даже и в Народното събрание. Само че от там, както се вижда, решения рядко идват.
Подозирам, че след есенните дъждове от развалените жълти павета ще тръгнат тъжни, жълти реки които мощно ще скапват така и така минорния пейзаж на София, готвеща се за студена зима. Ако прибавим и тъжната орис на децата, които още години наред няма да имат нужната болница, виждате, че настроението на българския народ напълно ще падне. Затова се пробвам да задам един въпрос, който е значим в сходни случаи и се надявам отново да ме подкрепите:
Въпрос: кой би трябвало да взима решения по тези проблеми, кой да дава отговор за строителството и кой да дава доклад за изхарчените пари? Няма ли някой самоуверен админ на национално равнище, който да желае да поеме отговорност.
Дано да се откри. Все отново чакаме ново държавно управление.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
През последните седмици българското общество е обхванато от два следващи абсурда, които като че ли оставят на заден ред въпроса дали ще има държавно управление, дали ще има повишаване на инфлацията и дали ще имаме студена зима със безценен газ. Сякаш тези въпроси са нещо не доста значимо и ще се решат от единствено себе си – по този начин българските жители, изключително софиянци, се захванаха да нищят проблемите към тези два новородени кавги. Струва ми се, че те имат нещо общо и тяхното решение е тясно обвързвано. Затова ще се опитам да ги обобщя и в случай че мога с това да оказа помощ за тяхното решение.
Първият проблем, несъмнено, е казусът с нареждането на жълтите павета към Народното събрание. Тази сага е дълга, тя има своята опашка през годините, не един път будни общественици са захващали да нищят въпроса дали на София са нужни жълти павета или тя може да кара с елементарни, както е на всички места. Даже беше измислено прилагателното „ жълтопаветници “, в което се влагаше изключително обидна конотация целяща да демаскира „ националните грижи “ на депутатите. Но, сега истината е доста по-проста- някой беше решил тези павета да бъдат пренаредени, беше отделил за тази активност скромната сума от 17млн лева (поне по този начин излезе в медиите!) и всички зачакахме какво ще излезе от цялата тази активност. Излезе това, което нормално излиза след сходна епична дейност- паветата се оказаха неприятно подредени и при първите минали коли се разместиха. Което породи свещения яд на софиянци и въпросът: „ Пак ли ще вършим на ремонта ремонт! “- зазвуча със сакрална мощ по медиите. След това се оказа, че до момента никой не знае кой е решил тъкмо по какъв начин да се редят жълтите павета и в последна сметка кой е виновен за това ремонтът да не се получи от първи път.
Представителят на компанията сподели, че те са спазили всички стандарти и условието на НИНКН и в следствие се е получило това, което имаме. Представителят на общината сподели, че очевидно е имало някакво разминаване в дилемите, само че в края на краищата нищо ужасно не е станало и компанията за своя сметка ще поправи ремонта. А от балкона на общината Кметът ги заплаши, че първо ще ги глобява до момента в който не свършат работата както би трябвало и второ, който наруши условието на НИНКН във връзка с тази културна полезност ( жълтите павета) ще бъде даден на прокурора.
Гражданите се стреснаха от тези гръмовни закани и по този начин не съумяха да попитат: В края на краищата кой е отговорен с цел да не може тази другояче елементарна работа, подреждането на павета, да приключи от първи път сполучливо? И за какво този общоприет ремонт не върви по открития ред- обмисляне, план, бюджет и работа. И най-после – приемане на работата със съответните условия. Ако ремонтът не беше признат, нямаше да има подобен диалог. Както е на всички места! Никой не отговори, само че истината е, че никой не зададе тези елементарни въпроси. А медиите използваха комфортния случай с цел да повторят още един път какъв брой сходни „ поправки на ремонтите “ е имало през последните години в София и до по кое време ще бъде по този начин. С което сякаш абсурдът потегли към развиване. Поне към този момент.
Вторият проблем, който на пръв взор е надалеч по-голям и по-сериозен в действителност има същите проблеми в основата си. Става дума за националната детска болница, която се дава обещание от всички държавни управления от 1978г насам – по някои сведения точно тогава е почнала сагата с построяването на тази по този начин нужна за целия български народ и за неговите деца болница. Работата сякаш наподобява елементарна – очевидно има потребност, взима се министерско решение, основава се план, той се утвърждава, възнамерява се, бюджетира се – и стартира строителството.
Никой не може да каже какво би станало, в случай че тази болница беше приключена в двора на Александровска болница както е било по първичния план. Но през днешния ден, след четирийсет години, също по този начин никой не може да каже кой е подписал плановете, за какво тъкмо по този начин е проектирана болничното заведение, за какво не е достроена, за какво откакто е одобрявана от Министерство на здравеопазването лекарите не я харесаха в този тип и така нататък и тъй наречените В последна сметка беше решено, че тази сграда би трябвало да се събори и да се построи нова болница.
Речено-сторено. Само че у нас не с по този начин, както това става в страните в които ремонтът е ремонт и не може да се трансформира по никакъв метод от елементарна строителна активност в народен проблем. Както, апропо, това стана с одеве упоменатите жълти павета.
И ето – след четирийсет години плъзгане напред обратно дейностите добиха тип като на съревнование по „ кърлинг “, където доста значимо е не да удариш мощно и в вярната посока, а доста деликатно да търкаш мястото пред тебе, с цел да не те настигне хлъзгавата шайба (или проблем).
Най- след това стигнахме до миг, в който страната няма пари, план и проекти по какъв начин и къде да построи тази другояче доста нужна болница, само че за сметка на това се появява вложител който желае да построи тъкмо такава, само че частна болница. Идеята получи някакви поддръжници, само че и доста съперници. Опитвам се, дружно с всички останали жители, да схвана кой крив и кой прав, само че никой не дава никаква информация.
Единствено Българската педиатрична асоциация (БПА) гневно стачкува като сподели, че единствено страната има право да построи такава болница, в която освен ще се лекуват деца, само че също по този начин ще се образоват лекари и ще се вършат научни проучвания. Прозвуча красиво, само че не стана ясно – за какво? Защо частният вложител да няма право да построи такава болница? Защо? Аз не чух причини – да вземем за пример, цените на лекуването, или качеството на лекарите които ще работят там, или подозрение в апаратурата, която ще бъде сложена в тази болница. Не! Само гневни възгласи.
Държавата в лицето на министъра на опазването на здравето не е взимала през тези години никакво отношение. Само един път се опита да пренасочи болничното заведение към съществуващата база „ Лозенец “ и когато това не стана, замълча. Медиите осмукват този проблем като пилешко кокалче, само че все не задават ясни въпроси на които да търсят точни отговори. Например:
- Ще има ли отговорности държавният бюджет към тази частна болница?
- Цените, на които децата се лекуват в държавните лечебни заведения ще бъдат ли същите и в тази частна болница?
- Ще има ли някакво доплащане (все едно под каква форма) за лекуването на децата.
- С какво държавната болница ще бъде по-различна (по-добра) от частната болница и за какво в държавната болница могат да се вършат научни проучвания, а в частната те не могат да се вършат?
Ако се уточнят упоменатите въпроси (може и да се допълнят) мисля, че ще можем и ние да реагираме и да кажем какво мислим. Резон за задаване на тези въпроси има – познавам десетки случаи на хора, които са стигнали до известна частна болница и там са получили неприятна услуга, най-после допълнена от голяма сметка. Защо – това е въпрос на различен диалог. В момента единствено се оглеждаме и се питаме: Кога най-накрая ще имаме национална детска болница?. И още нещо – в случай че вместо българска компания тук беше пристигнал немски вложител (ние доста ценим немските инвеститори), който вместо да създава акумулатори или кабели искаше да направи болница, отново ли щяхме да го изгоним? Не знам, единствено запитвам!
И още веднъж ще задам същия въпрос както за жълтите павета: Защо този общоприет ремонт не върви по открития ред: задача, план, обмисляне, бюджет и работа. И най-после – приемане на работата със съответните условия. С тъкмо избрани отговорници, дати и суми. Както е на всички места! Проблемите както споделих по това си наподобяват, че вместо да се вземат решение като градежи по общоприетия ред те се пускат за всеобщо говорене ( назовава се – публично обсъждане) по кръчмите, по медиите, по публичните организации, че най-после даже и в Народното събрание. Само че от там, както се вижда, решения рядко идват.
Подозирам, че след есенните дъждове от развалените жълти павета ще тръгнат тъжни, жълти реки които мощно ще скапват така и така минорния пейзаж на София, готвеща се за студена зима. Ако прибавим и тъжната орис на децата, които още години наред няма да имат нужната болница, виждате, че настроението на българския народ напълно ще падне. Затова се пробвам да задам един въпрос, който е значим в сходни случаи и се надявам отново да ме подкрепите:
Въпрос: кой би трябвало да взима решения по тези проблеми, кой да дава отговор за строителството и кой да дава доклад за изхарчените пари? Няма ли някой самоуверен админ на национално равнище, който да желае да поеме отговорност.
Дано да се откри. Все отново чакаме ново държавно управление.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ